Изборите във вторник може да оставят Америка по-разделена от всякога. Ето защо

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Изборите тази седмица евентуално ще отбележат още един крайъгълен камък в разделянето на Америка на разнообразни и все по-враждебни блокове от червени и сини щати.

От Ню Джърси и Вирджиния до Калифорния, резултатите от вторник са подготвени да разширят развой, който разреши на всяка страна да консолидира политически надзор върху голяма част от страната и който ускорява спора сред щатите до степен, несравнима от ерата на гражданските права през 60-те години на предишния век - в случай че не, Гражданската война век преди този момент.

Гласуването тази седмица може да ускори това разделяне по два разнообразни метода. Демократичните победи в конкуренциите за губернатор във Вирджиния и Ню Джърси ще продължат наклонността демократите да печелят множеството изборни постове в щатите, които нормално стават сини на президентските избори - до момента в който противоположното е все по-вярно за републиканците в типично червени щати.

Още по-важно обаче е, че гласуването тази седмица съвсем несъмнено ще форсира войната за пренасочване, която заплашва да изкорени едно от последните плацдарми и за двете страни в географския регион, доминиран от другата. След дейностите на Тексас и други следени от републиканците щати за унищожаване на местата в Камарата на представителите на Демократическата партия, съвсем сигурното приемане на Предложение 50 в Калифорния за изтриване на до пет места, държани от Републиканската партия, ще ескалира конкуренцията във въоръжаването сред партиите. Тъй като тази битка се разпростира в цялата страна, е евентуално да обрече забележителен дял от останалите членове на Камарата от всяка партия в щатите, които нормално гласоподават по противоположния метод за президент.

Тъй като става все по-трудно за всяка партия да се състезава за съвсем всеки пост в крепостите на другата страна, и двете могат да станат все по-склонни да отписват ползите и вероятностите на местата отвън техните обединения.

Президентът Доналд Тръмп издигна тази динамичност до злокобна висота, като третира сините щати не толкоз като сътрудници в ръководството на федерална република, колкото като враждебна територия, която би трябвало да бъде покорена. Но даже бъдещи президенти, които са по-малко склонни от Тръмп да гледат на районите, които са дали своят вот срещу тях, като на „ вътрешен зложелател “, може да се окаже все по-трудно да изработят национални политики, допустими и за двете страни на това втвърдяващо се алено и синьо разделяне.

Независимо дали става дума за милитаризирания метод на Тръмп към използването на имиграционните ограничения или за опитите на някогашния президент Джо Байдън да откри правила за това по какъв начин учебните заведения се отнасят към транссексуалните възпитаници, огромна част от страната в този момент инстинктивно се отдръпва всякога, когато другата страна се пробва да наложи своите цели посредством националната политика, означи Джефри Кабасервиз, вицепрезидент по политически проучвания в либертарианския институт Нисканен.

„ Получавате два блока от страната, които имат все по-малко общо между тях и концепцията, че могат да бъдат подчинени на желанията на другия блок, става все по-нетърпима “, сподели той.

Сфери на влияние

Втвърдяването на партизанския надзор над огромни сфери на въздействие е една от определящите трендове в политиката на 21-ви век.

25-те щата, които Тръмп е спечелил и в трите си надпревари, са най-многото, което претендент от която и да е партия е спечелил в толкоз доста поредни президентски избори след републиканците Роналд Рейгън и Джордж Х. У. Буш завоюва 38 на трите избора през 80-те години.

Но след тази впечатляваща поредност през 1989 година демократите към момента направляваха леко болшинство от местата в Сената на Съединени американски щати (40/76) и губернаторските постове (21/38) в щатите, които гласоподаваха за Рейгън и Буш всякога.

Този свят е липсващ. Демократите през днешния ден на практика нямат политическа власт в 25-те щата на Тръмп. Републиканците управляват губернаторските позиции в 22 от тях, както и всичките им щатски законодателни органи и места в Сената на Съединени американски щати.

Демократите са съвсем толкоз мощни в 19-те щата, които са дали своят вот срещу Тръмп и в трите му акции. Демократите управляват 17 от своите 19 щатски законодателни органа, всички като се изключи едно от техните места в Сената на Съединени американски щати и всичките им губернаторски длъжности като се изключи Ню Хемпшир, Върмонт и Вирджиния, където някогашният представител на Съединени американски щати Абигейл Спанбъргър е мощно миропомазан да завоюва във вторник. Тази седмица конкуренцията за губернатор на Ню Джърси е доста по-конкурентна, само че в случай че представителят на Демократическата партия Мики Шерил резервира тясната си преднина в късните изследвания, демократите ще управляват 17 от 19-те губернаторства в анти-Тръмп щати.

Винаги е имало някои изключения от тези модели - демократите, да вземем за пример, имат положителни шансове да завоюват място в Сената идната година в Северна Каролина, един от 25-те щата на Тръмп. Но общата посока на по-голямо сходство сред президентските резултати и други надпревари както в алените, по този начин и в сините щати е безпогрешна и евентуално необратима в скоро време.

Една от последните опорни точки за всяка партия в района, доминиран от другата, са местата в Камарата на представителите на Съединени американски щати. Дори в най-сините щати републиканците постоянно печелят в места, центрирани в извънградски и селски райони; Демократите рутинно печелят места в огромните градски региони на алените щати.

Днес демократите държат 43 от 185 места в Камарата на представителите, или 23%, в щатите, които са дали своят вот три пъти за Тръмп. Републиканците от своя страна държат 39 от 185 места в Камарата на представителите, или 21%, в щатите, които са дали своят вот три пъти срещу него. (Републиканската партия управлява болшинството в Камарата на представителите, тъй като също по този начин държи 39 от 65-те места в Камарата на представителите в шестте щата, които са се преместили сред Тръмп и номинираните от Демократическата партия във всеки миг от трите му акции.)

Но продължаващата война за пренасочване може да понижи броя на законодателите, оживели на този неприятелски терен. Усилията за пренасочване в средата на десетилетието, които републиканците поставят под натиска на Тръмп в щати, в това число Тексас, Мисури, Северна Каролина, Охайо и Индиана, и евентуално Флорида, Канзас, Небраска и други, може елементарно да отстраняват една трета или повече от държаните от демократите места в 25-те щата на Тръмп. Ако назначеното от републиканците болшинство във Върховния съд в допълнение отслаби Закона за правата на гласоподаване, което наподобява съвсем неизбежно, алените щати може да отговорят посредством елиминиране на 12 до 20 места, които в този момент се държат от чернокожи или латиноамерикански демократи (въпреки че може да има известно припокриване с партизанското преразпределяне.)

Държавите, следени от демокрацията, към момента не са дали отговор толкоз мощно. Но в случай че предложение 50 – самодейността за гласоподаване в Калифорния, подкрепена от губернатора Гавин Нюсъм за преначертаване на щатските конгресни окръзи – бъде призната уверено тази седмица, както наподобява евентуално, това ще ускори натиска върху други щати, следени от Демократическата партия, да работят. Миналата седмица законодателният орган на щата Вирджиния, следен от демократите, стартира процеса за това, макар забележителните спънки, които биха могли да създадат задържането по-неудобно за други сини щати, които се съпротивляваха на преместването, в това число Колорадо, Илинойс и Мериленд. Докато този развой завърши, републиканците може да изгубят една четвърт или повече от местата си в Камарата на представителите в сините щати.